Каква е асоциацията, която си  правите като чуете заглавия на филми като “The Godfather”(Кръстникът) или пък „Apocalypse Now” (Апокалипсис сега)?  Какво ще кажете пък за филми като „Man on Fire”(Мъж под прицел) или пък  „Pulp Fiction“(Криминале)?
Но какво наистина прави тези филми привлекателни и интересни години наред? Дали заради страхотната актьорска игра на Джон Траволта („Pulp Fiction“) или пък играта на Марло Брандо („Apocalypse Now” & “The Godfather”), или пък виновниците за успехът им са други?
Актьорската игра е от голямо значение, но какво е актьорът без добър сценарии? Дори и да имаме налице добър актьор и добър сценарии, това не означава, че публиката ще хареса филма. Тук идва ролята на режисьора.
Той е човекът, върху чийто плещи пада най-голямата отговорност, за да може даден филм да докосне сърцата на публиката. От него зависи, как да представи дадената история по-този неописуем начин, след което всички да останат очаровани от филма.
Как да се изиграе дадена сцена? Къде да бъдат актьорите? Как да кажат репликите си? Всичко това е плод на режисьорското въображение. Ето защо, лично според мен, режисьорът е главния виновник, за доброто представяне на един филм.
Ако приемем, че вашите служители са актьорите, вашите шефове сценаристите, то вие като менджъри се явявате режисьорите в компанията. На вас се пада нелеката задача, да подредите актьорите. Да им покажете как виждате изпълнението на тяхната роля. От вас зависи да сте разбрали сценария даден ви от ръководството и да направлявате актьорите да го изиграят по този начин, по който вашите шефове и клиенти ще останат наистина доволни и никога няма да ви забравят или сменят.
На въпрос  “Какви качества, мислите, че добрия режисьор има?”, Стивън Спилбърг отговаря по-следния начин: „Какво прави добрия режисьор, повече от всички останали, е просто да има добро въображение. Ако имате добра фантазия и обичате да разказвате истории, и чувствате, че можете да се обърнете и да комуникирате с много странници, то може би вие трябва да напишете или да започнете да правите 8мм филм. „(Цитат от интервю със Стивън Спилбърг).
Ако разгледаме отговорът му от страна на мениджмънта, излиза, че добрия мениджър, преследвайки целите на компанията, трябва да притежава „голяма фантазия“. Как да постави задачите, така че те да бъдат възприети от служителите по начин, който да ги вдъхнови да ги изпълнят.
Спилбърг още казва: “Аз не планирам нищо съзнателно. Аз, не казвам, добре, сега трябва да направя филм за пуканки и да дам на хората свобода от подсъзнателните демони, които ме бутат в исторически тъмни сюжети. Аз правя това което ми идва в съзнанието и мисля, че му е дошло времето. Когато е време за Линкълн, аз ще направя Линкълн. Когато е време за „Индиана Джоунс 4“, аз ще го направя. Аз просто казвам, че когато е дошло времето на един филм, аз знам, че е дошло. Аз знам, кога не е добре за мен да бъда режисьор, но може би да бъда помощник или ментор, нещо като в „Мемоарите на една Гейша“. Просто интуитивно, аз знам тези неща, и мисля, че моята интуиция е била правилна в 75% и само 25% грешна.“  
Това, което лично аз разбирам, е че мениджмънта трябва да знае кога е точния момент за създаването на нов продукт или пускането му на пазара. Кога е времето да се подобри някоя услуга. Просто интуицията на мениджърите, също трябва да бъде развита, така както и тяхното въображение.
На въпроса “Има ли практически уроци, които сте научили за правенето на филми?“, режисьорът отговаря по следния начин „Мисля, че има един малък миг на загадка, която се проявява в един филм, в който двама души съвсем не се разбират помежду си, а след това изведнъж разбират какво означават те помежду си и това, което животът им е. Публиката има тези прозрения, които често остават непредсказани, но тя им дава шанс да се каже, „Аз съм част от тази история. Благодаря ви, че сте ме включили в историята си.“  Публиката се чувства като поканена да учавства в процеса. Филмът е визуален език, и тогава там е голямото изкуство на словото. И моята работа е да се поставя публиката вътре във филма. Моята работа е да се намали естетически разстоянието между публиката и опита, така че те са загубили  два часа и са се събудили, когато излязат от киното и слънчевата светлина ги удари в лицето. Мисля, че всички от нас са или успели или неуспели на базата на колко далеч във вътрешността на историята можем да сложим на публиката „ (тези извадки са от интервю със Спилбърг, публикувано на сайта на „Directors Guild of America”).
Като мениджъри, ние трябва да разберем, че най-важния момент в нашата работа е да накараме служителите, нашия тим да се чувства съпричастен и част от процеса на създаване на нов продукт или услуга. Чак тогава, когато хората работещи за нас осъзнаят тяхната роля в компанията, ние можем да разчитаме, че нашите клиенти също ще се чувстват по този начин. Трябва да покажем на нашите клиенти, че те също са част от нашата компания. Това може да стане само тогава, когато ние разберем нуждите им и интересите им и ги използваме, за да изградим доверието между нас. Така те също ще се чувстват като част от компанията.
В тази връзка Тони Скот, казва: „[Аз казвам на моя екип] ‘Отидете в реалния свят, оглеждайте тези хора в реалния свят, и ми намерете модел за подражание за моите сценаристи.‘ (интервю с Тони Скот)“

Според мен, ако трансформираме думите му от гледна точка на мениджмънта, Скот се опитва да ни каже, че мениджърите трябва по-често да се вслушват и да разбират хората работещи за тях. Освен служители, те са и клиенти. Всеки един от тях има своите предпочитания и своите любими марки. Говорете с тях и се опитайте да разберете, защо едни харесват това, а други друго. Така, може да откраднете много идеи от вашите конкуренти или от други компании, които не са във вашата сфера. Както Куентин Тарантино казва: „Крада от всеки филм правен някога. Ако това не се харесва на хората, кофти, да не ходят да го гледат.“
Според Франсис Форд Копола, “Езикът на киното се случва при експерименти – от хора, които незнаят как да правят. Но за съжаление, след 15-20 години, идва като комерсиална индустрия. Хората правят пари от киното, и те казват на пионерите „Не експериментирайте! Ние искаме да правим пари. Не искаме да рискуваме.“ Съществен елемент във всякакъв вид изкуство е рискът. Ако не рискувате, как ще направите нещо наистина хубаво, което не е правено преди. Аз винаги съм казвал, че да правиш кино без риск е, като да не правиш секс и да очакваш бебе. Трябва да рискуваш!”
Тук урокът, който великият режисьор ни дава, е че всяка компания, всеки един от нас иска да прави пари. Но тези пари да идват по метод, който вече е печеливш и доказан. Но това в представите на режисьора е погрешно схващане. Новите мениджъри трябва да поемат рискове, за да бъдат успешни. Мениджърите трябва да експериментират, за да постигнат желаните успехи. Да позволите на своя екип също да експериментира с цел постигане на целите. Така резултатът ще е създаването на продукт или услуга, която досега не е създавана или е по-печеливша от познатите до сега.
Един от съветите, които режисьорът дава е „Първото нещо, което правите, когато вземете лист хартия е винаги да сложите датата, месеца и къде сте в момента. Защото всяка една идея, която запишете е използваема. Слагането на дата трябва да ви е навик, когато видите какво сте записали, вие ще сте щастливи да знаете, че това е станало през Април 1972 в Париж. “
Sir Ричард Брансън, казва: „Писането на бележка е едно от моите любими забавления. Аз немога да ви кажа къде бих бил, ако нямах химикал в моята ръка, за да запиша моите идеи (или по-важното, на другите хора) които са идвали при мен. Някои от най-успешните Virgin`s  компании, бяха родени от случайни моменти – ако не отваряме нашето тефтерче, те няма да се случат. Без значение колко голяма, малка, простичка или комплексна е идеята, запишете я. Но не просто я запишете , просто за да я имате, но работете за нейното осъществяване. Ако не запишете своята идея, тя ще изскочи от главата ви преди да сте напуснали залата.“
Само идеята, че един от най-успешните предприемачи в света използва този метод е показателна. Всяка една идея, която ви дойде на ум я запишете и работете върху нея. Така резултати ще са налице.
Също като Тарантино, Копола, казва, че трябва да се краде от всяка една идея. В цитираното интервю с режисьора (за повече информация), той дава пример с Оноре дьо Балзак, който говорел за млад писател, който използвал неговия стил, което направило писателя щастлив. Копола е на мнение “Ние искаме да крадеш от нас. Ние искаме първо да откраднеш от нас, защото ти не можеш да крадеш. Ти ще вземеш това което ти даваме и ти ще го сложиш като твой собствен глас и така ти ще откриеш твоя глас. И така ти ще започнеш. И един ден, някой друг ще краде от теб. И Балзак го казва в своята книга „Прави ме щастлив, защото ме прави безсмъртен, защото аз знам, че след 200 години, ще има хора, които правят нещата, така както аз.“
Една от основните грешки, които повечето мениджъри правят, е че не слушат своите служители. По този въпрос режисьорът изказва следното мнение „Когато правите филм, вие имате препоръчени актьори, които трябва да са свободни за вас, нали? Вие се вслушвате в актьорите, защото те имат страхотна идея. Вие ще се всушате във фотографите, защото и те имат велика идея. Вие не трябва да бъдете всезнаещ режисьор, Аз мисля, че бях такъв на 18 „Не, не, не аз знам най-добре!“ Този метод не работи. Вие може да вземете решение, което мислите, че е добро, но се вслушайте в околните, защото киното е  екипна работа. Винаги съм обичал да казвам, че сътрудничеството е секс в изкуството, защото взимаш от всички, с които работиш.”
Това е един чудесен пример, че за постигането на високи резултати, мениджърите трябва да се вслушват в своя екип.
Относно управлението на екипи, Копола дава следния пример “Какво аз научих, е една малка идея, а тя е, че ако задържите вън вашата визия дори за малко е като да сложите торта във фурната. Сцената не се случва на момента, вие трябва да я запечете малко. Не се страхувайте, ако правите сцена с изстрел, и тя не е същата красива сцена, като в другите филми. Нужно е малко време, за да узрее. Това е същото, като извадите торатата от печката, дори без да е поседяла дори и минута. Тогава ще си кажете „оо, това е ужасно“. Затова трябва дасе въоръжите с търпение, и тогава всеки с времето ще види, че идеята е страхотна, или се нуждае от корекция. Трябва да се преборите с липсата на доверие и да оставите, вашата торта да се изпече.”
Няма смисъл от тълкуване на тези думи. Те ясно показват, че мениджърите трябва да бъдат търпеливи, спрямо своя екип. Когато е необходимо да направят промени на идеите и да изчакат докато, екипът разбере, че тази идея е добра и работи.
Всеки един мениджър и служител се страхува, дали дадена идея ще проработи. Копола, разказва за Барбара Стрейзънд, че преди да излезе на сцената тя изпитвала страх, че неможе да пее. Всеки знае, че това не е вярно. Това показва, че всеки се страхува в началото, но ключът е да изчакаш до другия ден, и когато разгледаш отново своята идея, тя ще се окаже, обещаваща.
В края на тази статия, ще завърша с мнението на режисьорът относно успехът. Той дава следния пример “Когато правите вечеря и поканите 10 човека, в края на вечерта, вие ще искате да кажат „О, каква страхотна вечеря.“ Вие не бихте искали да чуете от вашите гости „О, вечеряте беше ужасна.“ Но във киното, вие може да работите с години, по един филм и накрая да чуете „Този филм е тъп, и ужасен.“ Тогава, вие ще бъдете наранен, ако се реагира така на вашата вечеря. Затова вие искате хората да се наслаждават и вие да се чувствате добре, че сте си свършили работата, но успехът е много измамен и зависи, кой го тълкува. ” (цитат от интервю в The Talks)