Много специалисти в сферата на мениджмънта, са писали по темата, как да бъдем по-добри мениджъри. Нито един от тях не казва, че те не си вършат работата добре. Просто те класифицират допусканите грешки от тях по отношение на управлението на техния екип.

Но кой може да каже, дали един мениджър е „добър“ или „лош“ ? Дали това е собственикът на компанията или екипът, който е ръководен от въпросния мениджър? Всяка една от тези групи има свои критерии, по които определят дали техния ръководител е „добър“ или „лош“. 

В тази статия бих искал да се спра на някои от критериите, които в повечето случаи използва екипът, като класифицират техния мениджър в едната или другата категория.

1. “Аз съм твоя мениджър“ –  това е една от репликите, които всеки един служител чува, в своята работа и която автоматично изстрелва въпросния мениджър на първа позиция в класацията на „лошите“ мениджъри.  Този тип мениджъри, следват военният командно – контролен модел на управление. Да, но все пак работното място не е казарма, а екипът не са войници. В своята статия „5 Stupid Things Managers do to Mess up Their People“, (5 Глупави неща, коити мениджърите правят, за да „объркат“ подчинените си, превод на БГ)  Kim Levings (Ким Левингс), казва следното:

                „The power trip that comes from having a managerial status handed to an untrained, weak-willed, and maybe even also an insecure person. A boss stands at the back and cracks a whip. The leader is out in front, showing the way and pulling alongside the team. Which are you? Yes, being in charge brings authority and some degree of power, but think of it as an incredible gift to be used wisely, not wielded with political or personal bias that ultimately will destroy the relationship. No, I won’t do something just because you’re the boss and told me to. I will do it because I know it’s my job and you have encouraged me to do my best, and we have mutually agreed on the expectations/standards involved.”

В превод „Пътуването на властта, която идва от  управленския статус даден на необучен, със слаба воля и може би също така несигурен човек. А шефът стои отзад и плющи с камшика. А лидерът е най-отпред показва пътя и дърпа заедно с целия екип. Кой си ти? Да, натоварен да носи авторитет и някаква власт, но мисля за това, като невероятен подарък, който да се използва правилно, не с политически или лични пристрастия, които със сигурност ще унищожат тази връзка. Не, аз ня да направя нещо, просто защото ти си шефът и си ми казал да го. Аз ще го направя, защото аз знам, че това е моята работа и ти ме подкрепяш да дам най-доброто, и ние сме взаимно съгласни за очакванията.“

Точно с последните 2 изречения, Kim Levings, показва съществената разлика между „добър“ и  „лош“ мениджър.

В речникът на „добрият“  мениджър, “Аз съм твоя мениджър“  липсва. Той не, парадира със своята власт, а показва на своите подчинени, че е част от тях. Подпомага подчинените си в тяхната работа, но не с команди и заповеди, а с разбирателство и окуражаване.  Тук не трябва да се бърка приятелството или симпатиите с изпълнение на служебните задължения. Далече съм от тази идея, т.к. приятелството си е приятелство, но бизнесът си е бизнес. И дори, ако мениджърът има приятели сред екипът, но те не са ефективни, загубите на компанията може да са фатални. Тук идва и ролята на мениджърът да говори с въпросния служител, и да му обясня ситуацията, че със своята неефективност, той дърпа екипът надолу. И ако лицето не се подобри, мениджърът, независимо от приятелството си,  трябва да се раздели с него.

2. „Не ми давай обяснение! Слушай, аз говоря!“-  това е следващия фактор, заради който екипът ви ще ви класифицира в категорията на „лошите“ мениджъри.

Всеки от нас е човек и всеки от нас прави грешки. Тук не става въпрос за грешка, която е фатална за бизнеса. Тогава просто, вече няма да има екип, няма да има мениджъри, които да използват тази реплика. Тук става въпрос, за грешки, които могат да се отстранят на момента. В този случай мениджърът, трябва да даде шанс на своя служител да обясни. Винаги има някаква причина, за допускането на грешка. Може би е влиянието на външната среда, а може и проблема да е вътре в нас, но надали има човек, който е 365 дена в годината в перфектна кондиция. В този случай ролята на мениджърът е да се намеси и да поправи своя служител на време.

В този случай „добрият“ мениджър, ще даде шанс на служителя да обясни и да изтъкне своите доводи. Независимо дали е „добър“ или „лош“, мениджърът трябва да накаже своя служител, но наказанието да отговаря на грешката, както и да се вземат в предвид и обяснението на служителя.

3. „Днес, за мен ти не беше добър, в своята работа!“ – така погледнато, тази реплика всеки един мениджър би могъл да я използва, независимо в коя категория попада. Тук съществените разлики са две – начин на изказване и пред кой се казва. „Добрият“ мениджър ще използва интонация на подбуда, ще обърне разговора, така, че да мотивира служителят, утрешния ден да бъде по-добър в изпълнение на служебните сьи задължение. В повечето случаи този разговор ще бъде проведен насаме. Докато обратното ще направи „лошият“ мениджър. Той ще използва това изречение със заповедническа форма и ще се опита да унижи служителят, пред целия екип.

4. „Тук си за да работиш, а не да даваш идеи“ – също една често използвана реплика от „лошите“ мениджъри. Независимо от естеството на работа, част от мениджърите вярват, че щом те заемат тази позиция, са по-добри от подчинените си и не искат да ги чуят, когато някой от екипът има някоя нова идея. Докато „добрият“ мениджър, ще изслуша подчиненият си и ще вземе становище. Дори и да не хареса идеята, мениджърът ще окуражи служителят, да не се страхува когато има идея да я сподели.

5.  „Това са моите правила и ако не ти харесват – там е вратата!“ – тази реплика се явява, като обобщение на цитираните по-горе 4 изречения. Всеки един от класифицираните като „лош“ мениджър, използва тази реплика, в един етап от своята работа. Тук не става въпрос, когато служител, не спазва служебната етика и не изпълнява съвестно своите задължение. Става въпрос, за лицата от екипът, които са съвестни работници, но използват своя мозък и се опитват да се противопоставят на тоталитарното управление от страна на мениджъра. „Добрият“ мениджър, никога не би използвал тази императивна форма на изказ, т.к. той разбира своите служители, изслушва ги и знае как да ги мотивира в изпълнение на служебните им задължения.

Има още много изречения, използвани от мениджърите, заради които екипът, може да класифицира един мениджър в категорията на „лошите“,  но за мен те са производни на тук посочените. Част от този тип мениджъри, използват този модел на управление от страх, някой от подчинените им да не ги измести от позицията им. Друга част от тях обичат властта и са по природа тоталитарни.

Изписани са хиляди страници за това, как един мениджър на бъде ефективен и по-добър в своята работа. Давани са милиони съвети от водещи специалисти по света, но основния метод си остава „вътрешната мотивация“ на човека. Не е важно само да се прочете тази статия или хиляди подобни на нея – важно е мениджърът да иска да се промени и да вникне в смисълът на написаното. „Лошият“ мениджър трябва да се познае из между редовете и да си зададе един основен въпрос: „Това  ли  мисли  моят екип за мен?“ И от тук, да се самомотивира да се промени.