Какви са основните грешки, които всеки мениджър допуска когато започне нова работа

Всеки един от нас, започвайки нова работа се стреми да се докаже и да покаже на своите шефове, своя потенциал. Амбицията, както и желанието, да бъдем добри професионалисти и най-вече да не загубим своята работа, в повечето случаи ни изиграва лоша шега. В този момент, всеки допуска няколко основни грешки относно своите подчинени.

  1. Отстраняване на проблемите от ден едно – след като, новия мениджър се е запознал с проблемите, той се впуска в тяхното решаване. Амбициран, че няма невъзможни неща, мениджърът започва генерални промени още от първия ден на неговото назначаване. Екипът разбира за новите промени в движение и от уста на уста по между си.

В този случай, се всява по-голям смут, в работата на служителите, които нямат никакво време да реагират. Това, от своя страна води до още по-големи проблеми. Стресови ситуации и паника, появява се страхът от уволнения. Напрежението е голямо и в този момент всеки служител започва да прави по-големи грешки в изпълнението на своите задачи.

За да се избегне тази ситуация, и все пак да си свършите работата и да получите положителни резултати, както и да покажете на своите шефове, че заслужавате това място, забравете за генералните промени от ден едно.  Направете си план, как да действате постепенно, без да увеличавате напрежението в екипа. Опознайте хората, с които ви се налага да работите. Открийте силните и слабите им места. Анализирайте в основи ситуацията и тогава предприемете стъпка, към налагане на промените. Дайте на хората достатъчно време, да сменят начина си на работа, който са изградили преди вас.

  1. Диктаторски режим на управление – Като втора основна грешка, която съм забелязал, бих посочил избора на подход на управление. Новоназначения мениджър, в повечето случаи, тук изключвам хората, които са си диктатори по природа, избират точно този подход на управление. Без да се замислят, за последиците, те се впускат в приключението наречено управление, като използват методите на диктатурата. Това отново води, до стрес на служителите, някои са готови да напуснат още на втория ден и то точно поради тази причина. Проблемът тук се появява, особено, ако предишния мениджър е бил по-либерален и е използвал лидерството като начин на управление, а не диктатурата.

В теорията на управлението, се шири понятието за „свободно държане“  на персонала. Теорията се позовава на факта, че „когато вземем в шепата си песъчинки, колкото по-силно стискаме, толкова повече изпадат от нея и обратното, колкото натискът е по-лек, толкова повече остават в ръката ни“. Този нагледен пример е тясно свързан с избора на подход на управление.

 

  1. Липса на комуникация между вас и подчинените – често ми се е случвало в моята практика, да чуя репликата: „Аз съм твоя мениджър, и аз така съм решил.“ Без значение, дали мениджърът е новоназначен или е вече на тази позиция с години, те приемат тази си позиция за даденост и приемат факта, че щом са на тази позиция те са повече от другите. От тук идва и проблемът с комуникацията. Има монолог, но не и диалог. Не намирате време да поговорите с подчинените си, да ги изслушате. Времето винаги Ви е ограничено, до това да направите забележка, без дори да дадете шанс да изслушате къде е точно проблема.

 Опитайте се да изслушвате подчинените си. Те постоянно виждат проблемите и знаят най-добре, какво може да се направи, за да се избегнат. Дайте им шанс, да ви покажат решението, без да ги прекъсвате. 5 минути слушане от ваша страна, може изцяло да ви промени първоначалното решение, което сте били взели. Но когато не намирате време за слушане, а само да говорите, това води до провал, както на вашата работа, така и на вашите подчинени.

 

  1. Третирайте грешките, като извеждате поука от тях – голяма част от мениджърите, приемат всяка една грешка, като индекс, за голям проблем. Независимо от какъв тип е тя, мениджърите са склонни да се разделят с подчинения на момента. Всяка организация, има ясни и строги правила. Дори и да са новоприети правила, те описват границите на това, какво не трябва и какво трябва да се прави, Но все пак, тук идва и човешкия фактор. Вашите подчинени са хора, които мислят и имат свой усет за нещата. Понякога, подчинения, взима самостоятелно решение, което мениджърът не одобрява и го третира като голяма грешка и наказва провинилото се лице.

Този подход обаче е грешен, и води до прикриване на грешките. Коментирайки грешките със своите подчинени, вие и те и провинилите се, могат да извлекат поука от тях. Едно време докато бях на курс по компютърна грамотност, моя преподавател ми каза, нещо което и до ден днешен ми е останало в главата: „Компютрите се учат не от теорията, а от опита и грешката. Ако ти се появи грешка, значи си направил нещо нередно, върни се отначало и опитай по друг начин, докато не получиш желания резултат!“ Преуспелите предприемачи, споделят същия опит, че са успешни, защото са допускали грешки, които са ги научили.

 

  1. Проучете служителите си – както предната точка, така и тук идва въпросът относно времето, с което разполагате за странична работа с вашите подчинени. Като мениджър, служителите ви разбират факта, че вие имате много отговорности и задачи, за които се отчитате на по-горна инстанция. Но освен за комуникация с подчинените си, основното, което трябва да направите е, да отделите и малко време да проучите своите подчинени. Не приемайте за даденост всеки един от тях. Много от мениджърите си казват: „Щом той/тя е на тази позиция, значи за нея е кандидатствал!“ Независимо на каква позиция е назначен служителят и независимо какви са му отговорностите, всеки служител е строго индивидуален. Всеки от тях има различни интереси, различни познания, различни хобита. Отделете време, да откриете потенциала на всеки един служител, от какво се интересува и най-вече дали има познания по други сфери, а не само тези, които му трябват за извършване на ежедневните му задачи.

Преди около месец, в компанията в която работя, случайно чух, собственика и мениджърът да коментират възникнал проблем. Доближавайки до тях ги попитах дали мога да предложа вариант за решение. Мениджърът ме изгледа скептично, и каза да си върша работата, че това е негова задача. Собственикът от своя страна, го спря и ме попита, щом мисля, че мога да дам решение, е готов да ме изслуша. След като им обясних как виждам аз проблема и дадох моето решение. Собственикът беше очарован и ме похвали. След което ме попита, защо досега не съм казал, че имам тези познания. Отговорът ми беше кратък – „Аз съм посочил, моите интереси и знания в моето CV.”

Много от компаниите не намират време да проучат добре служителите си и така губят средства и време, търсейки външна помощ. Тук решението е просто – отделете малко време, и проучете служителите си. Ще останете очаровани от факта, че разполагате със служители, които имат такъв потенциал и знания, за които досега не сте ѝ предполагали.

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *